Средно училище "Христо Ботев"
град Балчик

Училищата в Балчик

 

Училищата в Балчик

  ОБРАЗОВАНИЕТО В БАЛЧИК  ОТ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Материалът е събран и разработен от дългогодишната учителка и уредничка на музея в гр.Балчик Клара Русева Петкова

   През епохата на възраждането, поради честите войни, които води Османската империя, Добруджа представлява коридор, по който се движат турски и руски войски. При това положение българското население е принудено да напусне своите селища. Добруджа е обезлюдена, тъй като добруджанската степ не дава подслон на бягащото българско население. Едва след 1812 година започват да се заселват обезлюдените селища от българи-овчари от Котел и селата около него – Градец, Медвен, Жеравна и др. За народностния състав на населението в Балчик от това време научаваме от автобиографията на първия възрожденец в Балчик - дядо Кою Райчев от Трявна. Той се заселва в Балчик през 1833 година. „Останал от незапомнени години без християни – пише дядо Кою Райчев в своята автобиография – Балчик просъществува до 1840 година като турско селище”.      

  След Одринския мирен договор много българи от Старозагорско, Чирпанско, Ямболско, Шуменско и Търновско, изтеглили се заедно с руските войски в Бесарабия, се връщат. С увеличаване броя на населението от български произход нараства и националното му съзнание. Заселилите се българи образуват българска община и повеждат борба за своя църква и училище срещу опитите на Цариградската патриаршия да ги погърчи. С помощта на варненския владика Йосиф – родолюбив българин от Серес и дядо Кою Райчов българите от Балчик получават разрешение през 1845 година да построят църквата „Св. Никола”. Същата година откриват и училище в двора на църквата. За учител е назначен Стойко Иванов, който учи децата на гръцки и български език.

  Възраждащият се елинизъм и особено духовната експанзия на гръцката църква през следващите години създават не малко трудности за укрепването на българското училище в гр. Балчик.

  Техни представители в града са гръцките търговци и агентите на големите търговски къщи  от Триест до Цариград.

  През 1847 г. на мястото на митрополит Йосиф пристига гръцкия владика Порфирий. От този момент се засилва и велико-гръцката пропаганда. В Балчик тази пропаганда се води от гръцкия консулски агент, назначен през 1847 г. За да злепостави българите от Балчик пред владиката, той ги обвинява в бунтовничество. И успява. Българското богослужение и българският език са забранени, а църквата ‘’Св. Никола’’ и училището са погърчени.

  „Със силата на владиката Порфирия изгониха ни българския епитроп , българския поп Йоана и българския учител Стойко и предадоха българските книги на Саталамашката черкова/с. Езерец/ и с парите купиха унгарски книги и тъй ни обсебиха  черквата със силата на тоз български гонител’’ – пише дядо Кою Райчов в своята биография.

  Балканджията Кою Райчов не се отчайва, още повече, че по това време се замогва материално. Той притежава 7 сгради в „Аязма махала”. През 1848 г. той подарява една от тях за нуждите на училището  като се условил с Параскев Николов от Сливен за 3000 гроша да бъде учител в това училище. В тази сграда училището се помещава три години, до 1851 г., когато сградата е превърната в църква наречена „Св Троица”, но в съседство с нея Кольо Райчов построява училище с две стаи – една за момичетата и момчетата и една за учителя.

  Но и втората българска църква и училище били погърчени. Същата участ има и третата българска църква „Св. Богородица” и училището в нея.

  През 1856 година като учител в Балчик постъпва Константин Дъновски. Той учителства до 1856 г. След него е приет Димитър Гаврилов от Казанлък, който учителства до 1859 г. След Великденските събития в Цариград  през 1860 година  балчишките българи се отказват от гръцката патриаршия и признават за свой църковен глава Иларион Макариополски. По тяхно искане учителят Димитър Гаврилов е ръкоположен от Иларион Макариополски за свещеник на църквата „Света Троица”. На негово място постъпва даскал Константин от Търново. Той изхвърля окончателно гръцкия език от училището и обучава децата само на български език. По това време броят на учениците достига 100 момчета и момичета.

  До 1866 г. в продължение на 7 години след даскал Константин учителства Петър Стоянов, който също по искане на местните българи е ръкоположен за свещеник. Училището остава за известно време без учител. През 1870 г. е приет за учител Атанас Райчев от Балчик, който също искал да стане свещеник.

  В училището до 1870 г. се дава елементарно образование, което едва ли се различава от това на обществените килийни училища.В Балчик има три училища, които се помещават в църковните дворове: две български – мъжко с 62 ученика и девическо с 36 момичета с двама учители Атанас Райчев и Петър Икономов. Има и едно гръцко училище с 24 ученика.

  1. Първото българско училище в Балчик е било в частна сграда, дарена от Кою Рачев през 1848 година.В тази сграда училището се е помещавало до 1854г. , а сградата трансфорамирана в църква „Света Троица“Тогава Кою Райчов построява училище с две стаи в съседство на църквата.Намирала се е на брега на морето .На това място някога беше басейна.Имало е малко заградено дворче с каменна масичка,на мястото на светия престол на църквата. 

   

Чешмата Голямото аязмо,чиято плоча днес е в етногафския музей.Районът  е бил известен като „Аязмо махалеси“  В този район е била „Св.Троица“ Днес на това място Марина Сити.

2. Килийното училище в двора на църкната „Св. Никола“ в Гемеджи махла,построено 1854 година. Има данни `,че до 1910 г. все още е било работещо начално училище.

3. Третото българско училище е било в двора на църквата „Св.Богородица“ или Горната църква -строена 1856 г. Намирала се е в триъгълника между улиците „Димчо Дебелянов“, „Георги Бенковски и „Хаджи Димитър“.

 

Училищното дело от Освобождението до 1912 година 

Материалът е разработен от Стойка Владова въз основа на материали от Добричния архив, спомени на бивши ученици и снимки, събрани от арх. Велин Нейчев.

  1. Продължава да работи училището в двора на църквата „Св.Никола“ – килийното училище в Гемеджи махла с две отделение / начално образование/ до 1910 г.
  2. В медресето –бивше турско училище в двора на джамията „Керван Сарай“, в центъра на града, учат 4 отделения и забавачка. Като българско училище е съществувало до 1906 г.

     Центърът на Балчик. Джамията е в източната част на градинката.

       3. Гръцко училище в бившето българско училище на Кою Райчов в „Айазма махалеси“. Явно все още в Балчик е имало доста гръцки търговци.

       4. Турско училище /най вероятно в двора на джамията на Рибарския площад/.

       5. Професионално училище „Трудолюбие“. През Румънско ,вече преименовано на „Принцеса Илияна“, се е намирало в сградата на Купата ,бившия хотел „Сребрист бряг“. Обучавали са се само момичета в шивачество и бродерия.

       6.През 1891 г. е постороена смесената прогимназия „Отец Паисий“- централно двуетажно училище.На първия етаж се помещават ченирите отделения / от І до ІV клас/, а на втория – трите класа / от V до VІІ клас/ с не по мално от 30-35 ученика.

   Намирало се е на баира/ Ак баир/ срещу църквата „Св.Георги“ над ул.“Черно море“ 50-те години се е срутило ,поради свачище.

7. През 1906 г. е построено основано училище „Христо Ботев“,в което се преместват отделенията от Медресето. До 1920 г. училището е било само начално,след което се трансформира  в българска смесена прогимназия. Намирала се в двора на днешната галерия до дома на д-р Караяшев. Сградата е била едноетажна.

   На празното място между Гръцката църква и бившето италианско консулство е построена сградата на училище „Христо Ботев“.

8. Забавачницата в сградата на ул.“Толбухин“ /сега „Дионисополис“/ на пресечната с ул.“Велко Ангелов“.Трансформирана на детска градина, съществува като такава до 1966 г.с директор Татяна Петкова. Съборена е 2006 г.

9. През 1909 г. започва строителството на училище „Кирил и Методий „ в Гемеджи махла. От 1910 г. училището отваря врати като народно първоначално училище с прилежаща към него забавачница.

  Училището е строено от майстори загорци на мястото на съборени стари къщи. В основата са вградени писмо, книга и пари. Училищното настоятелство тогава се ръководи от Димитър Върбанов, баща на Радой Върбанов, къщата им е точно срещу входа на днешното училище „Св.св.Кирил и Методий“.

    Тогава кмет е бил Задгорски.Училищата са постраени със субсидии от Българската държава.

Така се развива учебното дело в Балчик до обявяването на войната през 1912г. ,която стоварва своя коварен юмрук върху постигнатото с толкова труд и любов.

 

Българското училище през румънската окупация 1913-1940 година 

Българските учители през времето на румънската окупация бяха поставени под специален режим. Те не можеха да дават на учениците ония знания, които получаваха техните сънародници в пределите на България.

В продължение на 27 години румънските власти не построиха нито една училищна сграда, а се задоволиха да си служат само с ония, които завариха в 1913 година и които отнеха от българите.

Трите училища в Балчик „Христо Ботев“, „Кирил и Методий „ и „Отец Паисий“ минават под управление на румънската администрация. Въвежда се задължително изучаване на предметите на румънски език – от начало само в начален курс, а от 1930 г. и в прогимназиален. Назначени са директори румънци ,а към учителите е имало изискването да владеят румънски. Назначени са и многото румънски учители.

Училище „Христо Ботев“ от 1920 г. вече смесена прогимназия се помещава в едноетажна сграда в двора на днешната галериа.1928 г. Коста Атанасов Ючормавски подарява една къща в съседство за нуждите на училището /предполагам,че става въпрос за сграда на мястото на игрището/. 

През 1929 г. училището изгаря. Има съмнение ,че пожарът е предизвикан от румънските власти. Жителите на Балчик и околията със съдействието на българското културно общество, след като събаря старата постройка на изгорялото училище, започва изграждането на голяма, масивна сграда с 9 стаи и две канцеларии. Българското културно общество се обръща за помощ към Българската държава. Отпуснати са милион и половина леи чрез Българската легация в Букурещ. Строежът започва юли 1929 г. и привършва през ноември същата година като се включват масово зидари – българи от града.

   В първоначалния си вид с четри колони и канцелариите на таванското помещение.

    В по-късна снимка ,колоните и нацелариите ги няма. 

  Първа частна прогимназия. Към 1920 г.  преди посторояването на новото училище „Христо Ботев“, българското културно общество с председател Стефан Бончев /бащата на д-р Бончев/, организира българско частно училище в сградата на някогашния съд. Това е сградата под блока, където е аптеката. Сградата е била собственост на Щереви, а българското културно общество е плащало наем. Съществувало е до 1930-1932 г., когато новата сграда на училище „Христо Ботев“ поема всички ученици.

  Втора частна прогимназия. През 1928 г. с осигуровката на изгорялата сграда на училище „Христо Ботев“ българското културно общество купува малка къща с дворно място днес на пресечката на ул. Захари Зограф“ и ул. „Ал.Стамболийски“. Проектанти на българската частно смесено начално училище са Венец Чаков и учителя Тодор Рашков. Средства се събират и от частни лица срещу квитанции. За да не я отнемат румънските власти, настоятелствоно я предава като собственост на Люцканов /богат род по онова време/. Просъществувало да 1944 г. е отнето като частен имот на Люцканови и оставено да падне.

   Строителството на частното училище.       Местоположението на училището.

Съдаването на частни училища са давали преимуществото да се изучават на български език повечето предмети.

В новото училище „Христо Ботев“ директор е бил Христо Стойчев, а по-късно Димитър Желев - високо образован, завършил в Австрия, преподавател по немски език. По-късно кмет и околийски управител до 9.ІХ.1944г . Учители са били Димитър Станев, Клара Русева, Петко Петков, Стефан Петров, Цвета Коларова, Стефана Ковачева.

 

Прогимназията  на училище „Христо Ботев“ 1934г. На първия ред от ляво на дясно: Станев, Клара Русева – Петкова, Свобода Майсторова, Димитър Желев. Двата постамента, остатъци от колонадата пред училището.

 

Училищата в Балчик през периода 1941-1944 години

 

  Току що са отшумели тържествата по случай освобождението от румънската окупация, посрещнати с много радост и небивал ентусиазъм от цялото население. В Балчик се провеждат народни тържества. В продължение на петнадесет дни на площада свири оркестър. Навсякъде се веят трицветните български знамена .

   През 1941 г. се предприема от кмета Димитър Желев откриване на гимназиални паралелки в училище „Христо Ботев“ като гимназиален клон на Варненската гимназия „ФердинантI". 98 ученика от различни възрасти в два класа IV и V / това са 8 и 9 клас/ са записани в гимназията. Като гимназиален клон училището съществува до учебната 1945 -1946 г., когато се преименува в смесена гимназия „Христо Ботев”.

  Пръв директор на училището е Руси Стефанов от с. Смилец, Силистренски окръг.

  Изработва се програма за освещаване на знамето на гимназиалния клон, подарено от гимназиалния клон в гр. Бяла. Освещаването се извършва в църквата от свещеник, дошъл от град Варна, на 14.VI.1942 г. Присъствуват гости от град Варна и Бяла.

     

Учителският съвет избира за знаменосци за учебната 1942/1943 г. ученика Димитър Й. Ангелов от IV клас, а за асистенти Стойка Й. Илиева и Стефан Ст. Ранков.

От 1943 г. директор на гимназиалния клон е Борис Големанов. С тревога се следи борбата на гражданите от гр. Каварна, които действат за откриване на гимназия в своя град и по този начин поставят под съмнение по-нататъшното развитие на нашата гимназия, защото две гимназии в Балчишката околия стават твърде много. Печели Балчик.

    Гергьов ден 1943г. Знаменасците на гимназията. Кмета Димитър Желев.

  Училището „Антим І " в с. Реджина Мария (кв.”Левски” гр. Балчик) е открито на 10.03.1941 година. Учениците са били деца на преселници от Северна Добруджа около 120 на брой в четири отделения Училището се помещава в сградата на бившето румънско училище – нова недовършена постройка с две малки класни стаи, много неудобни и един салон.

  През лятото на 1942 година се извършва ремонт, при който големият физкултурен салон е преграден и превърнат в две класни стаи.

 Краят на втората световна война и вътрешно-политическите събития предизвикват бурни промени в образованието в страната и града ни.

 

 УЧИЛИЩАТА В БАЛЧИК  ПРЕЗ ПЕРИОДА НА СОЦИАЛИЗМА

  Балчик  е бил един дребнобуржоасен град ,развиващ се основно от производство на жито и продуктите от него-брашно,грис и макарони. Средно развита търговия,благодарение на достроеното от румънците пристанище/вълнолома/ислабо развита икономика-една  фабрика за преработка на лен в с.Оброчище на Стю Стоев и няколко малки производства в околностто на града-тухларна ,мебелна тенекиджийска и др.Основно е било селското стопанство- земеделие и животновъдство,които са съсредоточени предимно в земеделски кооперации,арендатори и наематели и частни стопани.Румънската окопация не е донесла нищо в икономически план. Но глад в Добруджа  не е имало.Когато се присъеденява към майка България 1940г. добруджанци виждат разрухата от двете войни и едно обедняло население.Така идването на комунистите заварва Балчик. По-заможните  балчишки фамилии обедняват.Големите земевладелци са понесли национализацията на земите и имотите им,а на по-малките  е наложен голям данък в натура,което ги отказва да ползват земите си.

  Девети септември 1944 г. постави начало на нова политическа, социално-икономическа и културна среда  в нашата страна..

  Училище „Христо Ботев“ През месец декември 1944 г. учебните занятия са прекратени за известно време. На 12.XI.1944 г. директорът на гимназията Големанов чете доклад за новите политически условия.Подчертава,че учителите трябвва да вземат активно участие в завземането на властта от ОФ. Необходимо е да се сътрудничи с ОФ по всички   направления. Политически промени  настъпват и в  образованието.

  Месец февруари 1945 г. След възстановяване на учебните занятия  гимназистите са агитирани да се включват активно в обществено-политическите борби. Провеждат агитки, обикалят селата и прокламират  за утвърждаване на народно-демократическата власт. На учителския съвет от 10 май 1945 г. се взема решение учениците да участват в събиране на пари за народния заем.

  Създава се единната антифашистка организация на учителите ,която  се ръководи политически от Отечествения фронт, а педагогически от министерството на просветата./невярната терминолотия „фашизъм“ е използвана и до днесза да прикрие смисъла  на верния тернин „нацизъм“  т.е. национал- социализъм/.

  Учебната 1945/1946 започва с непълен учителски състав и обучението се води по съкратена програма. През учебната 1946 г директор е Тодор Димитров. Родителският комитет, наследник на Българското културно общество в Балчик изиграло голяма рола за опазване на българското образование през румънско  се задължава да осигури безплатни квартири на учителите с осветление и отопление със собствени средства. Идват учители от вътрешността  кои добравално ,кои по разпределение ,кои интернирани. Почти всяка година се сменят и директорите.

 

През 1946г. Гимназиалният клон се преименува в СМЕСЕНА ГИМНАЗИЯ „ХРИСТО БОТЕВ”

   Учители по това време са Геновева Атанасова, Стойно Попдимитров, Вяра Чейнова, Стела Цанкова, Зоя Русева, Христо Чешмеджиев, Т. Караджов, Йорданка Миланова.

 Чества се раздаването на дипломите, което се утвърждава като годишен акт.

  Всички  учители и ученици участват в тържеството за обявяване на НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, което се провежда на градския площад.

  От протокола от 1.Х.1946 г. се вижда, че директор е Иван Усенлиев,  а учители са Зоя Русева, Христо Сомов, Стойно Димитров, Елиза Израел Сурджон, Сава Колев , Джогов, Мутафов.

Завършва първият випуск на гимназията- 1946 г.

Учебната 1948г. започва с временен директор Радка Нефтянова и учителите: Захари Попов, Т. Андреева, Ст. Савова, Ал. Овчарова, В. Илиева, Р. Стефанова.       

 

  През 1948  година се прави основен ремонт  на гимназията. Всички учат в прогимназията „Отец Паисий“, което се оказва много трудно . Към смесена гимназия „Христо Ботев „от 1949г. се добавя за ползване и сградата на бившето италиански консулство срещу училището.

 

 От 25.08.1949 година директор на гимназията е Герасим Янков.

  Характерно за учителския състав в периода 1941-1950 г. е това, че той се мени.Текучеството се обяснява с това, че само учителката Зоя Русева е гражданка на Балчик, останалите учители се установяват временно в града ни. През 1950 г. Започва учителската си практика Стойка Йорданова Стефанова като преподавателка по френски език. Тя е възпитаничка на училището, завършила с първия му випуск.

  

               Ученическия савет                                                 Духовата музика

  До 1956-1957 г. има класове, които все още учат в сградата на училище  “Отец Паисий.“

  Директори на гимнзията от основаването й до 1961г. са били Руси Стефанов, Борис Големанов, Тодор Димитров, Иван Усенлиев, Донка Ковачева, Герасим Янков, Цветана Атанасова, Тодор Петров, Жечо Боздуганов.      

  През учебната 1960/1961 г. “Христо Ботев“  се премества в новопостроената учебна сграда в кв.”Хоризонт” до  Възрожденския комлекс. В СПУ “Христо Ботев” вече учат около 650 ученика  от І до XI клас, като обира всични ученици от 8 –те класове на прогимназиите в общината. Обучават ги 36 учители.

      

Директори в тази сграда бяха: Цено Андреев, Рафаил Велянов, Станка Дачева.    

   До 7 клас учениците от „Христо Ботев „, районирани по местоживеене си останаха в старото училище,което прие името „Кирил и Методий“ Директор остана Боздуганов.

   До 7 клас учениците от „Кирил и Методий“ се преместиха в новата сграда на Христо Ботев“ -сградата на училището „Кирил и Методий“ стана прилежаща към от „Христо Ботев „-там бяха зянималните ,вечерните паралелки и  ученическия стол. Училището „Отец Паисий „ окончателно беше съборено.

  В училището „Антим І  Учениците непрекъснато се увеличават и сградата е крайно недостатъчна. Не могат да се провеждат нормални учебни занятия. По тази причина през 1947 година се започва изграждане на разширение, като за учебната 1948/1949 година е завършен първия етаж, а през 1951 година е построен и втория.

  За учебната 1951/1952 година училището прераства от начално в основно – прогимназия до VІІ клас(ІІІ клас на прогимназия). Разполага с четири големи и удобни класни стаи. Много скоро учебната сграда става недостаточна за нарасналия състав на училището. Налага да се разширява още и през 1962 година влизат за ползване още четири стаи.

  

  През 1963/1964 година към средния курс е открита занималня.Отнрива се интернат към училище “Антим І”. Започва да функционира и детска градина.  Същата година е открита и вечерна прогимназия с две паралелки – V и VІІ клас.

  В този период в Балчик се откриват още три училища:

  Климатично училище е създадено през 1961 г. от Окръжен народен съвет Толбухин за учебно възпитателна и здравно укрепителна работа с туберкулозно, сърдечно и ревматична болни деца от І да VІІІ клас. Обитава сградата на ивката в двореца .

 През 1977 г. се построява нова сграда на сборво място ,а училището става СПТУ по икономика-оздравително.Овладават се професиите „секретар –машинописец“ и „шлосер-монтьор „Приемът бяха деца от источна България със сърдечни заболявания. .Директор бе Кръстьо Митев със заместник Стоянка Петрова.В училището работеха Дечко Транулов, Юлита Христова,Емилия Иванова,Великов и Великова, Владов и Владова,Ирена Илиева ,Мария Пейчева и др.

Към сградата имаше добре обзаведено общежитие с по две легла в стая и в отделна престройка физкултурен салон и стол. Закрито е през 1983 г.

   

                         Ифката в Двореца                                                 Сградата на Сборно място                   

Професионално училище

  През 1960 г. се разкрива професиотално техническо училище /ПТУ/„Наско Боев“по хлебопроизводство и обществено хранене - без статут на средно образование.Обитава сградата на Мюфтийството. Директор бе Дечко Транулов.

  През 1972 г. прераства в Средно професионално-техническо  училище /СПТУ/по обществено хранене.

  През 1979 г. СПТУ по комунално битови услуги –премества се в сградата на галерията. От 1981г. СПТУ по машиностроене.

    Санаториално училище -Тузлата.

  През 1984 г. се измества в закритото климатично училище  на сборно място.Директор е Атанас Янев. През 1994 г. отново става СПТУ за подготовка на кадри в обслужващата сфера, а от 2003 г. се трансформира в Професионална гимназия „Алеко Константинов“ с директор Юлияна Чатова. През 2014 г. паралелките като професионални се обединават със Средно общообразователно училище „Христо Ботев“ с директор Стойка Владова. Сградата остава общенска собственост.

  Основно санаториално училище „Йордан Йовков“ създадено през 1967 г.в района  на Тузлата за обучение на деца с увредена периферна и централна нервна  и опорно –двигателна система, използвайки калолечението . За лечениета на децата от училището се използва болницата ,която е в съседство,дълги години ръководена от  д-р Вангелов.

  Директор на училището беше Керанка Гечева. След това директори бяха Юлита Христова, Жоржета Джилянова и накрая Таня Манолова.

  Закрито е 2007 г. поради липса на ученици. Основно вина носи Министерството на здравеопазването, чрез което се насочват нуждаещи се от лечение деца.

   Сградата на тузленското училище "Йордан Йовков".

 

Училище „Христо Ботев“   

 

  От 1961 до 1978 г. като СПУ „Христо Ботев“ използва сградата в квартал“Хоризонт“ или Гемеджи махла.

  /От архива на Дачева/ “Училищната сграда в кв.”Хоризонт” се оказва недостатъчна да побере децата на града, постъпили в СПУ “Христо Ботев”.Постоянно развиващото се образователно дело  поставиха като неотменна грижа на Общински комитет на БКП построяването на ново, отговарящо на съвременните изисквания училище. Със съдействието на народния представител Вълкан Шопов, който беше и министър на земеделието, беше издействано в града ни да започне строителство на ново, голямо училище. През 1972 г. беше подготвен проект и идеен план. На 23 юни 1973 г. се постави началото на строителството на сградата. На скромно тържество по този случай беше представена първата копка. На тържеството пресъстваха секретарят на ГК на БКП Желю Николов, ветеранът на БКП и един от създателите на балчишката партийна организация Асен Наумов, много граждани, учители, ученици.       

  Проектът на училището е дело на авторски колектив начело с архитект Андонов, възпитаник на училището и инж. Габровски от проектантска група в Добрич. Изискванията към проектантите бяха училището да има 30 класни стаи, 5 кабинета по рисуване, пеене, физика, химия и биология с аудитории и лаборатории, физкултурен салон с олимпийски размери, стол за 200 ученика на смяна, библиотека, административен блок и др.

  Изпълнението се възложина Стройгрупа Балчик с ръководител Господин Михайлов и технически ръководител на обекта Николай Нейчев. Част от най-трудната работа- водоснабдяването и канализацията бе поверена на бригадата на Симеон Найденов, инсталацията на ОВ беше извършена в срок от СМК- Тулбухин. Стопанска дирекция за изграждане на населените места възложи инвеститорския контрол в усърдните ръце на Нина Славова, Цветелин Борисов, Христо Желев.

  Новото единно училище е единствената по своето архитектурно оформление училищна сграда. Индивидуалното проектиране е съобразено с особеностите на терена и особеностите на балчишкия стил. Сградата е монолитна, изградена от тухли и бетон. Използвани са скъпи строителни материали- врачански мушел калк- 17лв. кв. м., балчишки камък- 13 лв. кв. м., венецианска и карирана мозайка във фоайетата. Облицовката на коридорите е от дъбов фурнир-24 лв. кв. м. Строителството на сградата възлиза на 1 826000 лв.

  За обзавеждането са изразходени около 1 000 000 лв. Оборудването на кабинета по рисуване струва над 4000, на кино-залата - 9000, украсата на училището в материален и труд на художниците Вълев и Бъчваров възлиза на около 40 000 лв.

  Паричната стойност на техническите средства и дидактическите материали надхвърля 50 000 лв. Обзавеждането на училището се извърши от заводите за училищна мебел в гр. Елена, гр. Банско, Ловеч, Хасково, Русе. Мебелите за обзавеждането на Административния блок са по специална поръчка, черните дъски и столовете са закупени от Каварна. За дообзавеждане на училището Окръжния народен съвет отпусна 400 000 лв.

  Построяването и обзавеждането на училището се превърна в дело на цялата общественост. Със самоотвержения труд на учители, ученици, родители, на служители от предприятията се извършиха довършителните работи, почисти се училището и двора. Десетки трудови дни бяха дадени от гражданите, които се радваха на новото училище -  гордост и радост на целия град, доказателство за големите грижи на БКП за развитието на образованието. Най-големите предприятия в града ни подариха предмети, средства и материали за обзавеждането на училището. Например АПК „Черно море” закупи пиано, цветен телевизор, два персийски килима, ГРМП предостави 2000 лв. ТПК „Наско Боев” уши пердетата за УПП, „Балкантурист“ изработи корнизи, подпомогнаха с труд „Стройгрупа“, ВиК, „Елпром“ и други.            

  Огромна беше организаторската роля на ГК на БКП и на Йордан Илиев- председател на ГОНС, който отговаряше пред Бюрото на ГК за навременното завършване на строителната работа и обзавеждане на училището.

      

Строежа на физкултурния салон.                                                  Източното крило в строеж.

   Целият изглед на новопостроеното училище.

  Тук трябвя да обележа голямата роля на Станка Дачева не само при обзавеждане на училището , но и за издигане и утвърждаване на авторитета му. Вече ЕСПУ /Единно средно политехническо училище/ „Христо Ботев“ става базово училище , едно от трите в Толбехински окръг ,наред с математическата и езиковата гимназии в Толбухин. Това означава ежемесечни открити уроци с класовете  и методически обсъждания след това с по 20-30 учителя от окръга. Дачева не пропускаше да ги използва за утвърждаване на имената на своите учители.Подтикваше ги за повишаване на квалификацията ,за участие със статии в тогавашните училищни национални списания.    

  През 1981 г. влезе новата програма за обучение в начален курс.Особеното при нея беше увеличаване на обема  и трудността на материала,като едновременно с това негласен намек за нежелано повтаряне на класа.

  Още през първите пет години започнаха да се проявяват и свлачищни проблеми на сградите. Биха се анкери на ската  над игрището,при което се унищожиха голяма част от стълбите към спортната площадка.Издигна се и подпорна стена.  Бавно ,но сигурна започна и отделяне на крилото над парното ,което до 1992г. достигна  да 60 см.  и беше затворено за обучение.Крилото с най-скъпите кабинети химия,физика и биология.

  През 1984г. Градския комитет на партията сваля Дачева от директорския пост с измеслена интрига , не без притеснение от авторитета ,който придоби.Познат модел на действие в тези среди. Преместват я директор на „Кирил и Методий“

  В гимназията директор става Зоя Димитрова до 1987 г. След това Кръстю Митев, Маруся Костова, Левоник Санджакян и Елисавета Мирчева. От 1999 г. до 2015 г. директор е  Стойка Владова.

  През 2003 г. се направи ремонт от общината на носещите колони в източния ъгъл на физкултурния салон.

  През 2010 г. се възтановява стола на училището след основен ремонт и се  изгражда с най- съвременна кухненско оборудване.

Училище "Антим І"

  В началото на учебната 1968/ 1969 година към Основно училище “Антим І” са прехвърлени учениците от с. Царичино. През 1974/1975 година се поставя въпроса за строителство на ново училище.

  От 1978 година до 1980 година се строи физкултурния салон към училището и за учебната 1980/1981 година е пуснат в действие. Директор на училището е Васил Петров Същата година започват изкопни работи за строителство на новото училище.

  1984 г. Васил Петров преминава на работа в общината завеждащ отдел образование. Битката за това училище е изцяло негова. Няколко пъти е започвано и замразявано строителството на разширението поради липса на средства, работници, изпълнителска организация и т.н.

  В началото на 1988/1989 година се сбъдват дългогодишните мечти на жителите на кв.Левски. Отваря врати новопостроеното разширение към училището.

  През учебната 1989/1990 година ОУ “Антим І” прераства в ЕСПУ с прием на ІХ клас. От 2011 г. директор е Румяна Петрова

 Изготвено от Стойка Владова 2021 г. Включва информация за сградите, обитавани от Балчишките училища, периодите на съществуватето им и данни за самите училища. Използвани са материали от летописните книги на училищата, спомени на бивши ученици ,данни от Добричкия виртуален архив и снимки събрани и публикувани от арх. Велин Нейчев.