Средно училище "Христо Ботев"
град Балчик

История

       През епохата на възраждането, поради честите войни, които води Османската империя, Добруджа представлява коридор, по който се движат турски и руски войски. При това положение българското население е принудено да напусне своите селища. Добруджа е обезлюдена, тъй като добруджанската степ не дава подслон на бягащото българско население.

      Едва след 1812 година започват да се заселват обезлюдените селища от българи-овчари от Котел и селата около него – Градец, Медвен, Жеравна и др.

            За народностния състав на населението в Балчик от това време научаваме от автобиографията на първия възрожденец в Балчик - дядо Кольо Райчев от Трявна. Той се заселва в Балчик през 1833 година.

            Останал от незапомнени години без християни – пише дядо Кольо Райчев в своята автобиография – и Балчик просъществува до 1840 година като турско селище”.

            След Одринския мирен договор много българи от Старозагорско, Чирпанско, Ямболско, Шуменско и Търновско, изтеглили се заедно с руските войски в Бесарабия, се връщат в Добруджа. Няколко семейства се заселват в Балчик, в кв. „Гемиджи”, където си построяват къщи.

            Дотогава Балчик се намира в постоянен упадък. Едва след Кримската война, когато турското правителство разрешава износа на зърнени храни, градът се замогва.

            Историята на учебното дело в град Балчик е свързана със социално-икономическото развитие и етничния характер на града през Възраждането. Борбата за българско училище се води паралелно с борбата за българска църква. С увеличаване броя на населението от български произход нараства и националното му съзнание. Заселилите се българи образуват българска община и повеждат борба за своя църква и училище срещу опитите на Цариградската патриаршия да ги погърчи. С помощта на варненския владика Йосиф – родолюбив българин от Серес и дядо Кольо Райчов българите от Балчик получават разрешение през 1845 година да построят църквата „Св. Никола”. Същата година откриват и училище в двора на църквата. За учител е назначен Стойко Иванов, който учи децата на гръцки и български език.

            Възраждащият се елинизъм и особено духовната експанзия на гръцката църква през следващите години създават не малко трудности заукрепването на българското училище в гр. Балчик. Техни представители в града са гръцките търговци и агентите на големите търговски къщи  от Триест до Цариград.
              През 1847г. на мястото на митрополит Йосиф пристига гръцкия владика Порфирий. От този момент се засилва и велико-гръцката пропаганда. В Балчик тази пропаганда се води от гръцкия консулски агент, назначен през 1847 г. За да злепостави българите от Балчик пред владиката, той ги обвинява в бунтовничество. И успява. Българското богослужение и българският език са забранени, а църквата ‘’Св Никола’’ и училището са погърчени.
            „Със силата на владиката Порфирия изгониха ни българския епитроп и българския поп Йоана и българския учител Стойка и предадоха българските книги на Саталамашката черкова и с парите купиха унгарски книги и тъй ни обсебиха  черквата със силата на тоз български гонител’’ – пише дядо Кольо Райчов в своята биография.
             Балканджията Кольо Райчов не се отчайва, още повече, че по това време се замогва материално. Той притежава 7 сгради в „Аязма махала”. През 1848 г. той подарява една от тях за нуждите на училището  като се условил с Параскев Николов от Сливен за 3000 гроша да бъде учител в това училище. В тази сграда училището се помещава три години, до 1851 г., когато сградата е превърната в църква наречена „Св Троица”, но в съседство с нея Кольо Райчов построява училище с две стаи – една за момичетата и момчетата и една за учителя. Училищното място от 350 аршина е подарено също от дядо Кольо.
             Но и втората българска църква и училище били погърчени. Същата участ има и третата българска цъква „Св. Богородица” и училището в нея.
            През 1856 година като учител в Балчик постъпва Константин Дъновски. Той учителства до 1856 г. След него е приет Димитър Гаврилов от Казанлък, който учителства до 1859 г. След Великденските събития в Цариград  през 1860 година  балчишките българи се отказват от гръцката патриаршия и признават за свой църковен глава Иларион Макариополски. По тяхно искане учителят Димитър Гаврилов е ръкоположен от Иларион Макариополски за свещеник на църквата „Света Троица”. На негово място постъпва даскал Константин от Търново. Той изхвърля окончателно гръцкия език от училището и обучава децата само на български език. По това време броят на учениците достига 100 момчета и момичета.

       До 1866 г. в продължение на 7 години след даскал Константин учителствува Петър Стоянов, който също по искане на местните българи е ръкоположен за свещеник. Училището остава за известно време без учител. През 1870 г. е приет за учител Атанас Райчев от Балчик, който също искал да стане свещеник. Във в. „Македония” бр.47 от 2 май 1870 г. със загриженост е отбелязано: „Да не остава мястото му ни най-малко празно, защото с толкова мъки събраните дечица мъчно ще ги съберат после и да не кажат бащите, че все тъй ще върви”.

            В училището до 1870 г. се дава елементарно образование, което едва ли се различава от това на обществените килийни училища. Момичетата и момчетата се обучават заедно. Според „Описание на Балчишката и Македонската окръжности” в документ от 1 май 1871 г. е отбелязано, че в Балчик има три училища, които се помещават в църковните дворове: две български – мъжко с 62 ученика и девическо с 36 момичета с двама учители Атанас Райчев и Петър Икономов. Има и едно гръцко училище с 24 ученика.

            До Освобождението училището в Балчик се утвърждава, като един от главните фактори за национално пробуждане на българския дух в града. Неговото морално и материално обезпечаване е дело най-вече на дядо Колю Райчов, който няколко десетилетия стои начело на църковните и просветните борби в града.

            След Освобождението до 1890 година обучението се води в училището, което се намира в двора на църквата „Св. Никола” – „Гемеджи махала” с две отделения и в „Медресето” – бившето турско училище до джамията на площада, където се откриват четири отделения и забавачница. Има и едно гръцко училище в бившето българско училище в „Аязма махлеси”, построено от Колю Райчов през 1851 година и едно турско училище. По-късно е открито и едно професионално училище, което носи името „Трудолюбие”.

            През 1891 година е построено двуетажното централно училище – прогимназията – наречено по-късно „Отец Паисий”. В първия етаж се помещават 4 отделения, а във втория  трите класа на прогимназията. Във всяко отделение има не по-малко от 30-35 ученика.

            През 1906 година е построено училището „Христо Ботев”, в което се преместват четирите отделения от „Медресето”, а забавачницата в сградата на старата библиотека  /до тогавашното околийско управление /, което се използва за същата цел до 1966 година.

     Стелияна Котарова, учителка в тази забавачница от 1906 до 1912 година пише в своите спомени: „Забавачницата, с прибавка подготвително отделение, събира децата на целия град. В тази голяма сграда се наредиха два реда чинове, по двайсет чина на ред, по две деца на чин, в едно отделение от 80 деца. Когато се запълниха тези четиридесет чина с главички и очички, жадни да поглъщат всяка моя дума, аз осъзнах своето призвание. В ръцете ми суровата материя – глината, от която трябваше да вая техните души, да изкоренявам лошото, да насаждам доброто, красивото, да туря началото на разговор”.

            По молба на учителката са доставени нужните материали за забавачницата от училищното настоятелство. „Доставени ми бяха художествени картини по предметно обучение, най-разнообразни материали по ръчна работа и играчки. Според мнението на инспектори, дошли по ревизия, такава забавачница и във Варна е нямало” – пише Стелияна Котарова.

           

През 1909 година е построено и училището в „Гемеджи махала”, което носи името „Кирил и Методий”.

            Постепенно се създават условия за по-спокойна работа за учителите.

            Училищни празници са Първи май и 11 май – „Св. Кирил и Методий”.

            Първи май се празнува с излет до „Сборно място”, където всички ученици, заедно с учителите прекарват в песни и игри.

            Особено тържествено се празнува 11 май. На 10 май ученици и учители отиват за божур в местността „Кулака”. Още от вечерта те окичват с венци и цветя класните стаи и училището. От ранно утро градът зашумява от веселата глъчка на децата, спретнати, с нови дрехи, чисти, с цветни венчета на глава, с цветя в ръце.С песен в дълги редици, отиват на молебена в централното училище. След завършване на церемонията по стара традиция и по инициатива на общината се раздава на всички ученици симид и парче прясно сирене. От там се отправят на „Сборното място”, където се извиват кръшни хора.Тук са и родителите на децата.

            Вечерта веселието продължава на площада. В своите спомени Стелияна Котарова пише: „Сред площада се запалваше катранена бъчва, която осветява целия площад и се палеха така наречените фишеци. Извиваха се хора на този осветен площад и до късна вечер веселието продължаваше. Може би тези празненства бяха примитивни, но те си имаха на времето своя красота. Допълваха се от сравнително добрата музика на Кара Иван – бивш фелдфебел от военната музика в гр. Варна. Той беше създал сравнително хубав ансамбъл от 10-12 души музиканти и можеше да задоволява вкуса на тогавашното време”.

Училищни празници са още и първият учебен ден, дните през които се провеждат изпитите и 29 юни, Петровден когато се раздават свидетелства.

             За учителите празненства са учителските конференции, които се устройват в града и на които се изнасят педагогически лекции, разменят се мисли по обучението.

             През 1903 година на педагогическа конференция се взема решение да се подготви цикъл от сказки и всеки празничен ден да се изнасят в училище „Отец Паисий”.

            Положението на учителското съсловие не е добро. Една учителска заплата е 75 лева на месец, а през 1905 година за месец септември учителите не са получили заплати.

            За да защитят своите интереси, те започват да се организират.През 1894 година създават учителско сдружение, което през 1895 година става околийско. Дружеството е член на Българския учителски съюз, участва с делегати на учителските конгреси. През 1895 година на първия конгрес, делегат от Балчик е учителят Ненчо Христов.

На II конгрес на БУС делегат от Балчик е Иван Котаров, а през 1900 година е учителката Мария Скопачева.

             Дейността на учителя не е свързана само с неговата професия.

Той работи и извън училище. През 1908 година се основава светски хор по инициативата на учителя Иван Цанков. В хора участват учители. Солистка е учителката Стелиана Планинска.

             По спомени на учителката Стелиана Котарова, по инициатива на учителя Иван Цанков е основан и мандолинен оркестър, в който участват и учители.

            Учителите са взeмали участие и в театралната самодейност. При липса на театрален салон, тия спектакли са изнасяни в зданието на житната борса, крайно неугледно помещение. „Импровизирана сцена , декори и завеси , рисувана от учители, със събрани столове от канцеларии и учрeждения така се подготвяше театрален салон” – пише в своите спомени С. Котарова.

            През 1902 година учителите представят пиесата „Иванко” от В. Друмев , а през 1903 година – „Високият смях” и комедията „Влюбените воденичари” . Това беше културната извънучилищна дейност на учителите.

             Така се развива учебното дело в Балчик след Освобождението до 1912 година – обявяване на войната, която стоварва своя коварен юмрук върху постигнатото с толкова труд и любов.

 

БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ПРЕЗ 1913 -1940

 

            Българските учители през времето на румънската окупация бяха поставени под специален режим. Те не можеха да дават на учениците ония знания, които получаваха техните сънародници в пределите на България.

В продължение на 27 години румънските власти не построиха нито една училищна сграда, а се задоволиха да си служат само с ония, които завариха в 1913 година и които отнеха от българите.

            Българското начално училище и българската частна прогимназия се помещаваха в частни сгради, крайно неудобни, наети от училищното настоятелство. Черната дъска, сметалото и тебеширът бяха единствените училищни помагала, с които разполагаха учителите.

            През 1928 година Коста Атанасов Ючормански подарява една къща за училище. Къщата е оценена за 500 000 лей. В акта на дарението се споменава, че служи само за нуждите на училището. Този акт е предаден тогава за съхранение в Българската легация в Букурещ.

            Още през лятото на 1928 година училищното настоятелствоприспособява подарената къща за училище и нарежда да се настани в нея Българската смесена гимназия. Но това не бе за дълго. През 1929 година това училищно помещение изгаря.      Явява се съмнение, че пожарът е предизвикан от румънските власти. Това силно възмущава родолюбивите граждани, които решават да си построят още същото лято нова и по-хубава училищна сграда. От осигуровката на изгорялата сграда училищното настоятелство получава 380 000 лей. От тази сума то дава 250 000 лей за купуване на една малка къща с дворно място на улица ,, Щефан чел маре” № 18 / днес улица ,, Димитър Дончев” .

            Този имот има площ 800 кв. м. Училищното настоятелство не е било уредено като юридическа личност пред законите на страната, при това положение то можело да бъде разтурено и имотите конфискувани. Ето защо по едно тайно споразумение, имотът е предаден в условна собственост от Павел Петров на гражданина Ангел Люцканов, за да осуети каквото и да е посегателство от страна на румънската власт.

            С начална сума от 150 000 лей събрана от жителите на община Балчик и околията, и останалата сума 130 000 лей от осигуровката на изгорялата сграда, училищното настоятелство след като събаря старата постройка започва изграждането на голяма, масивна сграда с 9 класни стаи и 2 канцеларии.

            Преди да изчерпи наличните парични средства, училищното настоятелство се обръща към Българската държава. Отпусната е сумата от 1 500 000 лей чрез българската легация в Букурещ.  

Строежът започва през юли 1929 година и привършва през ноември 1929 година като се включват масово зидари - българи от града.

             През същия месец българските училища се преместват в новата сграда. До освобождението от румънско робство през 1940 година прогимназията и началното училище се помещават в нея.

            По-късно, когато нуждите на училището нарастват до толкова, че наличните стаи не стигат, а освен това към училището се открива безплатна трапезария и забавачница, се налага да бъде закупена една съседна сграда на същата улица. В 1931 година училищното настоятелство, брои за нея 160000 лей. С това се постига разширяване на дворно място и се придобиват четири класни стаи. Покупката става от училищното настоятелство, което е преименувано в Българско културно общество.

            От касата на Българското културно общество са броени 70000 лей и 90000 лей от българската държава, като помощ изпратена чрез Българската легация в Букурещ.

            През 1934 година за окончателно разширяване на училищния двор Българското културно общество закупува още една сграда и дворно място от 1770 кв.м. за 180000 лей. От касата на Българското културно общество са броени 30000 лей и 150000 лей от Българската държава.

            Така Българското културно общество влага в Балчик през този период 630000 лей за училищен имот, събран от гражданите, а Българската държава отпуща  чрез Българската легация в Букурещ 1740000 лей.

Тази масивна сграда бе за всички граждани един жив паметник на тяхната упорита борба за българска просвета и народно съзнание.

            Тук учениците от 1929-1940 година се възпитаваха в здрав народен дух, който мъжествено се противопоставя на всяко домогване на поробителя да затъмни българското съзнание на младежта.

            В тази сграда българинът от град Балчик и околията се е чувствал като на своя земя – България – тя е била извор на българската култура. Тук се е поддържала надеждата, че денят на свободата не е далеч.

            В протоколната книга на Българската частна смесена прогимназия от 1929 – 34 година е отбелязано, че в Първоначалното училище главен учител е Панайот Иванов и преподаватели Иванка Кънева, Мария Станева, Керка Димитрова, Веса Шишманова, Тодор Рашков, Елена Петрова, Донка Рашкова.

            В прогимназията директор е бил Христо Стойчев, заместен след време от Димитър Желев и учители Димитър Станев, Клара Русева, Петко Петков, Стефан Петров, Цвета Коларова, Стефана Ковачева и преподавателката по румънски език Елена Йонеску.

През 1930 година е въведено задължително изучаване на румънския език в трето и четвърто отделение. Зе преподаватели са назначени Надежда Кънчева и Ганка Тракийска, завършили  румънска гимназия.

          Съгласно чл.35 от Закона за частното образование, обучението се води на матерен език с изключение на предметите по румънски език, история и румънска география.

          Като се има предвид, че учениците започват от трето отделение с четене, писане, история, география , без да имат ни най-малко познание за езика, даже и азбуката не знаят, учителския съвет решава единодушно да въведе румънския език във второ отделение, в кръга на буквара, за да се улеснят учители и ученици.

          Съгласно чл.25 от Закона за частните училища в трето и четвърто отделение учениците полагат изпит в края на учебната година пред комисия, назначена от държавните училища, като за всеки ученик се заплаща изпитна такса. Както изпитите, така и изпитните такси са свързани с големи неприятности.Така през 1931 година изпитната комисия иска да й се заплати за всеки ученик от трето отделение по 552 лей, а за всеки ученик от четвърто отделение по 736 лей. Цялата сума, която трябвало да заплати училищното настоятелство е възлизала на 55000 лей.

          Училищното настоятелство се намира в невъзможност да изплати такава огромна такса, още повече, че Министерството на просветата е наредило с писмо от 6 юни 1931 година да се заплаща по 120 лей такса за всеки ученик.

           Започват се преговори с изпитната комисия, които траят няколко дни. Училищното настоятелство е принудено да търси ходатайството на окръжния ревизор. В протокол №8 от 29 август 1931 година е отбелязано: „ Едва след осмия ден на 22 юни 1931 година , комисията благоволи да отстъпи 22000 лей, сума която училищното настоятелство беше принудено да заплати, само за да започне изпита” .

             През 1932 историята с изпитните такси се повтаря. Комисията отказва да предаде изпитните ведомости, докато не й се заплати 45548 лей. Наново се търси ходатайството на Министерството на просветата. Едва тогава комисията отстъпва 25000 лей и както е отбелязано в протокол №6 от август 1932 година  училищното настоятелство беше принудено да изпрати  сумата само да получи ведомостите, тъй като до започване на новата учебна година остават само два дни.

            Така историята с изпитните такси се повтаря всяка година.

            Още по-тежко биват изживени резултатите от изпитите. В протокол №8 от 29 юли 1931 година се отчита: „ От 32 ученика от четвърто отделение, явили се на изпит – 23 минават, а 10 остават да повтарят класа. В трето отделение от 47 ученика, явили се на изпит минават 31, а 16 остават да повтарят класа. В протокол№6 от 30 август 1932 година се отчита, в трето”а” отделение от 29 ученика минават 19, а 10 остават да повтарят класа, в трето”б” отделение от 29 ученика явили се на изпит минават само 14 и остават 15 да повтарят класа.

            Като главна причина за незадоволителния резултат от изпитите в същия протокол се отбелязва ”неприязненото чувство и държание на училищния ревизор” спрямо учителките-българки, които преподавали румънски език. Училищния инспектор, е отбелязано в протокола, ”никога не е изпукал случая да изрази своето лошо настроение спрямо учителите на румънски език, чиито постове са прицелна точка за кандидатите учители-румънци, завършили румънските педагогически училища”. Господин ревизорът се е считал морално задължен да гарантира постовете на тия румънски потомци, даже и в частните училища.
             Като причина за слабия успех се отбелязва и това, че нито един от членовете на комисията не знае български език. Не се взема под внимание успеха на учениците през годината. По такъв начин много от учениците, които през годината са имали добър успех, случайно или от смущение не могат да отговорят на въпросите, остават да повтарят класа.Освен това темите които са зададени на писмения изпит са трудни, а устните се провеждали, както е отбелязано в протокола на учителския съвет: ”по различни методи от всяка комисия, според личните схващания и настроения на членовете и председателите на всяка комисия”.

            Така всяка година учениците изживяват тежки изпитания през време на изпитите. А какво да се каже за преподавателите, които треперят за всеки ученик с добър годишен успех .Те са принудени често да влизат в пререкания с изпитната комисия.

            Учителите от българското училище също бяха задължени да се явяват на изпит по румънски език, история и география. Те се задължаваха да се сдобиват с документи за правоспособност и благонадеждност. Такъв изпит полагат и учителите от Балчик в Кюстенджа и Букурещ.

            Моралния тормоз, от една страна и материалните разходи от друга подбуждат училищното настоятелство да се загрижи за премахване на това своеволие на румънските комисии. Ето защо то прави опит през 1933 година училището в Балчик да придобие право на публичност.

            Училището има само един фонд за подпомагане на бедни ученици. Суми за фонда се прибират от дарения, забави, коледуване. От тук се заделят и средствата за доставяне на книги за училищната библиотека, за училищни пособия, за издръжката на безплатната училищна трапезария. В трапезарията дежурят учителите и майките на учениците.

Към българското културно общество има изграден и „Дамски кръжок”, който е в помощ на училището. Той служи за връзка между училището и родителите. По негова инициатива се организират  вечеринки, забави, изнасят се беседи, събират се средства за закупуване облекло на децата, които се хранят в трапезарията.

         В протокола на началното училище от 4 декември 1929 година се казва ”Тъй като много от учениците ще прекарват коледните празници полуголи, полубоси, даже и

 

ненахранени, най-вече сираците по бойните полета или осакатени от войната” – определя се комисия за събиране на помощ. Със събраната сума за закупени обувки и плат. Шивачи и шивачки кроят и шият палта, панталони, рубашки и рокли.

         Има граждани, които изявяват желание сами да облекат няколко деца. Така Христо Енчев през 1930 година е облякъл 10 ученика, Драгни Калинков- 5 ученика, Константин Рачев- 3 ученика.

         Срещу коледните празници се урежда елха с волни пожертвувания, като сумата също се изразходва за бедните деца.

        Училището има само един празник – 24 май.За него се готвят не само учители и ученици, но и всички българи от града.

        На този ден всяка година то е богато украсено с цветя и знамена.Ученици и учители са празнично облечени. Училищният двор е изпълнен с граждани, дошли да чуят словото на училищния директор за двамата първоучители Кирил и Методий. Хорът при прогимназията под ръководството на дългогодишният учител и директор Димитър Станев, подкрепян от младежите пее „Върви народе възродени”, рецитират се стихотворения. След това се раздава на учениците традиционната закуска – симид и сирене.След обяд отпразнуването продължава в местността „Сборно място”, заедно с всички ученици, учители, училищното настоятелство, гражданството.Тук те прекарват в игри и песни.

         Така в тази училищна сграда от 1929 година до 1940 година се възпитаваха и учеха българските деца на българско четмо и писмо.

         Учителите работиха смело, преодоляваха всички трудности на робството за поддържане на българското училище, бореха се срещу денационализаторската политика на румънската власт.

         В тази сграда българинът се чувстваше като на своя, българска земя.

 

УЧИЛИЩЕТО ПРЕЗ ПЕРИОДА 1941-1944 г.

 

                 Днешното Единно средно политическо училище „Христо Ботев”/сега СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ "ХРИСТО БОТЕВ " ГРАД БАЛЧИК/ е  основано през 1941 г. Като гимназиален клон на Варненската гимназия „Фердинант  I” с 98 ученика от различни възрасти  с два класа IVиV, поради това, че през румънско робство е нямало гимназия. Току що са отшумели тържествата по случай освобождението, посрещнато с много радост и небивал ентусиазъм от цялото население. В Балчик се провеждат народни тържества. В продължение на петнадесет дни на площада свири оркестър, под ръководството на изтъкнатия диригент Саша Попов, той изнася концерти, изпълнява народни хора. Въодушевеното население заучава българските песни и хора, играе и пее. Всяка вечер жителите на Балчик се събират на площада и се веселят с часове. Навсякъде се веят трицветните български знамена .

                 Като гимназиален клон училището съществува до учебната 1945-1946 г., когато се преименува в смесена гимназия „Христо Ботев”. Пръв директор на училището е Руси Стефанов от с. Смилец, Силистренски окръг. При основаване на училището учители са били Свобода Майсторова и Пресиян Дюкмеджиев.

                   При основаване на училището не е имало никакви пособия, затова на първия учителски съвет се решава да бъде изпратен учителят Пресиян Дюкмеджиев във Варна, за да закупи някои пособия и ученически принадлежности: формуляри, ученически книжки, легитимации и др.. Отправени са искания също към господин кмета и министерството на просветата. Учителския съвет решава да въведе униформа подобна на ученическата униформа във Варненската гимназия с отличителни знаци на клона в Балчик: официална униформа – моряшка и всекидневна , черна престилка с бяла якичка, ученическа куртка с отличителни знаци и номера. Класният ръководител отговаря за спазване на униформеното облекло, за прическите, якичките, чорапите. Обръща се внимание на дежурните учители да бъдат между учениците. Организира се кореспонденция с ученици от Пазарджик и Омуртаг, като се определя учител, който да отговаря за това. В писмата се посочват ценните качества на българина, богатството на земите, които са  причина българинът през румънското робство да запази националната си гордост и достойнство. От месните театрални трупи е дадена сумата 1000 лв за закупуване  на инструменти за духов оркестър. Взето е решение хубавите български традиции коледуване, лазаруване, забранени и забравени през робството да се възстановят. Учителката Зоя Русева има задължението да се погрижи за снабдяването на лазарките с хубави народни костюми и накити. Приходите се използват за бедните деца, много от които били освобождавани от училищни такси.

                       На учителски съвет се приема план за отпразнуване на празника на Кирил и Методий. Празниците преминават много тържествено и радостно. Учениците обкичват училището и ликовете на двамата братя с цветя и божури, на площада се играят хора, на учениците се раздава симид.

                      Определен е вечерен час за учениците – за момчетата 7,30 ч. за момичетата – 18,30 ч. Училището работи с родителите, на които се разясняват исканията му – да бъдат добри помощници на училището. Провеждат се срещи между учители и родители. В часа на класния наставник се изнасят беседи с възпитателен характер, разглеждат се конкретни случаи из живота на учениците или околните, като се изтъкват добрите качества. Изработва се програма за освещаване на знамето на гимназиалния клон, подарено от гимназиалния клон в гр. Бяла. Освещаването се извършва в църквата от свещеник, дошъл от град Варна, на 14.VI.1942 г. Присъствуват гости от град Варна и Бяла. Учителският съвет избира за знаменосци за учебната 1942/43 г. ученика Димитър Й. Ангелов от IV клас, а за асистенти Стойка Й. Илиева и Стефан Ст. Ранков.

История на училището
История - СУ Христо Ботев - Балчик
       През епохата на възраждането, поради честите войни, които води Османската империя, Добруджа представлява коридор, по който се движат турски и руски войски. При това положение българското население е принудено да напусне своите селища. Добруджа е обезлюдена, тъй като ...
Материална база
Материална база - СУ Христо Ботев - Балчик
Училището се помещава в самостоятелна сграда на три етажа. Архитектурата и строителството на училищната сграда са съобразени с изискванията за обучението на учениците. Отоплението на сградата е с локално парно.    Училището разполага с тридесет / 30 / кабинети, снабдени с бели дъски. В ...
Обществен съвет
Обществен съвет - СУ Христо Ботев - Балчик
За подобряване на органицазията на учебния процес и повишаване качеството на учебно - възпитателната работа са предприети поредица от мерки, насочени към намаляване броя на отсъствията на учениците от училище и мотвирането им за активно участие в обучението и училищния живот, подобряване на ...
Бюджет
Бюджет - СУ Христо Ботев - Балчик
2024 година Отчет по бюджет 2024 г. Бюджет за 2024 г. 2023 година Отчет по бюджет 2023 г. Бюджет VI-IX 2023 г. Бюджет IV-VI 2023 г. Отчет по изпълнението на бюджета-І-ІІІ.2023 2022 година Отчет по бюджет 2022 г. Отчет по бюджета м.VII-IX 2022 г. Отчет-бюджет м.ІV.-м.VІ.2022 Отчет по ...